Психодинамика за нуждите на Пикапа.

Постановка на задачата:

Изследват се взаимодействията между две системи, потопени в средата под наименование Реалност:

Система 1, под кодово название Момиче
Система 2, под кодово название Момче.

Цел: въздействие върху Момичето с цел тази система да бъде преведена в необходимото на системата Момче състояние.

Възможни решения:

1. Резонансен метод.
Ако собственото състояние на Момчето не позволява да бъде преведено Момичето в търсеното състояние с един елементарен акт на въздействие, то е необходимо да се възползва от наличието на метастабилни състояния на Момичето за поетапно натрупване на нейната енергия до необходимото за преминаването в търсеното състояние ниво.

Примери:
а) редуване на отрицателни и положителни емоции спрямо себе си (смяна на поведенческите структури).

б) техника на общуване близо-далеч (отдалечаване и приближаване на системите).

в) техника съгласие-несъгласие (с нейното мнение).

г) добра стратегия на общуването е непредсказуемостта, при която във Вашето поведение доминират положителните от нейна гледна точка постъпки (Вие сте случайна величина, но Вашето средно значение лежи в областта на Нейните предпочитания).

При това за получаването на резонанс е необходимо да се отчита и времето на пребиваването на момичето в метастабилни състояния, т.е. “отходчивостта” от впечатленията. Калибрираме по опитен път. Долната граница – да й дадеш да почувства, че нещо се е променило. Горната граница – да не й позволиш да свикне.

2. Използване на нееднородността на нейните предпочитания.
Като всяка друга консервативна система, Момичето се опитва да противостои на вашето въздействие, при което времето за релаксация (възвръщане в първоначалното състояние, т.е. вече споменатата отходчивост) зависи от коефициента на съпротивление на обкръщаващата я реалност. Но реалността е нееднородна, съществуват отделно насочени направления. Да приемем, че за нея е по-просто “да не обича”, отколкото “да обича” Вас. Можем да променяме системата (да движим нейните елементи) в направления, където съпротивлението на реалността е минимално, а след това да приложим усилия да я преместим в необходимото направление.

Примери:
а)Ход на зиг-заг (модификация на предходния метод с акцент върху предпочитанията на Момичето). препоръчва се не за диаметрално противоположни състояния, а за корекция на “приятелство – любов”

б) Бариера. Да я тласнем легичко в състояние, което е противоположно на това, което ние желаем, (например в посока на “нелюбов”към нас), след това да я отпуснем, тя сама започва да се връща в изходното си състояние при което започват затихващи колебания. Т.е. тя ще премине покрай изходното състояние и ще се насочи в необходимата за нас посока, но поради съпротивата на реалността няма да достигне желаемото от нас състояние. Тук е необходимо да я прихванеш на излитане и отново да й помогнеш чрез своите въздействия. (Явен израз на техниката “Колкото по-малко обичаме жената...“, но не забравяйте че по-ефективното в този случай е да не се обича по случайност и понякога да тичаш по срещи, т.е. да я подтикваш).

3. Методика, основана на натрупванията.
Аналогия с оптичните квантови генератори (лазери). На нас ни е необходимо да преместим колкото се може повече позиции на нашето момиче в състояние Б от състояние А (например, колкото се може повече оценки за нас от “не става” в “става”). Но те бързо се връщат обратно едно по едно. Необходимо е да се намери трето състояние В, в което те ще могат да се намират достатъчно дълго време (метастабилно състояние) от което можем отведнъж да ги пренесем в необходимото ни състояние Б.

Превеждаме всички оценки във В. Даваме импулс, който ги отупва в Б. Бързо се възползваме от създалото се положение, защото то е кратковременно.

Примери:
Общоприети методики няма (?)
а) Аз съм лош. Да я убедя, че аз съм оригинален. Да се покаже, че оригиналността не е чак толкова лоша и обратното, има море от плюсове.

Автор: Alexander Medvedev