Научи се да се запознаваш красиво!

 
 



Очакване

Тя имаше идеално тяло: тънките и отчетливи линии на тялото й хармонично се съчетаваха със закръглеността на формите и дори белият цвят я правеше още по-стройна. Тя можеше да бъде една от хилядите други и същото време да стане първа и единствена за някого. Тя очакваше този час, тази минута, когато той ще я намери, ще я види, ще я поиска. Беше тежко да чака. Оглеждайки се наоколо, виждайки много такива, подобни на нея, чакащи своя ред, тя искаше да се отскубне, да се отдели от тях, да бъде различна, на никого неприличаща, а после… После не се знае. И това беше по-лошо, отколкото да чака. Това беше страшно. Тя чувстваше как страхът я притиска отвътре й и се струваше, че по цялото й тяло преминават дълбоки грапави бръчки й я съкрушават. Не, не трябва да се страхува. Страхът нарушава рекламната й обвивка. И тя продължаваше да чака.

Чака, чака и дочака. Ако я бяха помолили да обясни ясно и разбираемо как точно разбра, че чакането е престанало, тя нямаше да може. Това беше на ниво интуиция, на ниво шесто-десето чувство, което подсказва на всеки, че времето е дошло, че чакането се е оправдало, че очакването се е сбъднало. Още преди да го види, тя почувства топлината на тялото му. Тя чу неговия мирис. Беше й все едно какъв е той – млад или стар; брюнет, блондин, риж, плешив; със сини или кафяви очи – всички тези подробности нямаха никакво значение в този съществен за нея момент. Главното беше, че ритъма на неговото дишане съвпадаше с нейния вътрешен ритъм. Нито на него, нито на нея им беше нужно да привикват, да се съгласуват един с друг. Те веднага започнаха да се движат в един и същи темп. Мечтаха и се стремяха един към друг, съставяйки две еднакви половини на едно цяло.

След това дойдоха ръцете, пръстите му – такива меки и гъвкави, ласкави и настойчиви едновременно. Докато той размачквайки я галеше, цялото й тяло се изпълни в очакване и на нея й се искаше да бъде още по-стройна, още по-голяма, за да удължи тези минути. И в същото време вече й се искаше нещо повече, по-дълбоко, интимно. Той чувстваше същото, което чувстваше и тя. Ето ги – устните му. Такива зовящи и увличащи, едва влажни и полуразтворени само за нея.

Ярък взрив, лека болка и целият огън, дремещ и зреещ през цялото това време в нея излиза навън. Вдишването – и то се разпада на хиляди малки части, издишването – и то се изпарява дълбоко в небето, вдишването – и тя цялата е в него, издишването – и всичко наоколо й се струва прозрачно, нереално. Вдишване, вдишване, издишване, издишване… Всичко свърши, всичко беше така, както го очакваше. За миг събудила се, тя отвори очите си, удовлетворено въздъхна и… Дръпвайки си за последен път, той я загаси в пепелника и слагайки кутията с останалите цигари в джоба си, излезе навън.

Е. Федося

Екология
Метафори
  Буда и духовете
  Притча за човека, който изгубил себе си
  Метафора за спиране на вътрешния диалог
  Приказка за елфите
 
  Метафора за сексуално желание
  Крал и клоун
  Притча за любопитството
 
Тайни на майсторството