Научи се да се запознаваш красиво!

 
 



Крал и клоун

Това, което искам да ти разкажа се е случило в едно неголямо кралство. То се казвало Брумландия, но това няма никакво значение за нашия разказ. Когато то възникнало като пъстро късче на картата наред с други страни, също толкова неголеми, в него се случили много различни събития и някои от тях дори влезли в Голямата Енциклопедия. Обаче, това няма никакво отношение към нашата история, защото към описваното време всички тревоги и вълнения постепенно утихнали и Брунландия представлявала неголяма, добре организарана, уютна страна, населена с весел и трудолюбив народ и управлявана от мъдрият крал Насик Трети. Разбира се, не всичко и не винаги било гладко, но истинската мъдрост на управника се определя не от това, че в страната не се случва нищо непланирано и неочаквано, а с това, че всички тези малки неприятности лесно и бързо се оправят – понякога по заповед на краля, а понякога и без той да знае и животът отново навлиза в нормалното си течение. И аз трябва да ти кажа, че крал Настик бил наистина мъдър крал. Може би това е било главното наследство, което той получил от своите венцеславни предци, които вече много години управлявали страната с неизменна мъдрост. Леко и радостно протичали дните на краля – а така също и дните на неговите поданници; реколтите били добри, промишлеността процъфтявала, отношенията със съседите били напълно приятелски. Мир имало и в страната и във всяко семейство – и кралското семейство също не правило изключение. Кралят обичал безкрайно своята кралица, а тя на свои ред го обичала и му дарила син, на когото дали достойното име Джасет. Синът растял отдавайки се на детски забави и постепенно малко по малко се учил на своята бъдеща професия – да управлява страната със спокойствие и мъдрост.

И тогава, когато Дасет станал на 9 години, кралят започнал да забелязва промени в него. Той станал малко по-високомерен, гледал на верните слуги към които самият Насик се отнасял почти като с приятели, малко по-отвисоко и в неговия глас понякога прозвучавали определени нотки... Кралят-баща забелязал това първи – а той бил мъдър крал - но си помислил, че това ще мине от само себе си и вроденото благородство на младия принц само, без чужда помощ ще се справи с малките петънца мръсотия с която ходят много управници, на която не е по вкуса на този, който иска да стане мъдър крал. Кралят само започнал по-внимателно да се вглежда в сина си и постепенно в душата му се появила тревога и тя започнала да расте и расте. Тревожните признаци не намалявали, напротив, те ставали все повече и повече. Сутринта на 8 април, на закуска, на Настик му се сторило, че безценният кралски готвач Фарманг също започнал да забелязва, че характера на принца не се променя към по-добро. Слугата, разбира се, не се обадил, но кралят разбрал, че трябва да вземе решителни мерки, иначе това скоро щели да забележат и всички останали – отначало в двореца, след това в столицата, а оттам и последният поданник може да се усъмни в мъдростта на този, който не се е справил с възпитанието на наследника.

Кралят можел, разбира се, да поговори със сина си, да го настави и поведе към истинския път, обаче той решил да потърси друг начин – може би не чак толкова пряк, но красив и елегантен. Насик Трети бил привикнал винаги да търси неочаквани изходи дори и от най-безнадеждните ситуации – това му давало вяра в себе си и правило животът му много по-интересен. Интересно, а какво може да се направи в този случай, при това така, че не просто да се премахнат неприятните черти на характера на принца, но и да го научиш при това на нещо полезно, весело и интересно?

Кралят прекарал няколко часа, занимавайки се с държавни дела, но някъде дълбоко в душата си той непрекъснато търсел това хипотетично решение. Привечер, разбрал нещо за себе си, но така и не намирайки никакъв изход, той решил да се поосвежи и да се разходи поулиците на града.

Кралят обичал своята столица, а в този пролетен едн, когато на дърветата се били появили първите отчаяно зелени листенца, тя била особено красива. Сгъстяващата се синева и сумракът придавали на града особено очарование. Кралят вървял по улиците, които добре познавал, свивайки в тихите пресечки и пресичайки шумните площади. Изведнъж той се спрял и неговото сърце започнало да бие малко по-често. Оказало се, че в града пристигнал цирк. Разноцветната шатра стояла насред пазарния площад, отвътре се разнасяла музика, гласове на хора и викове на животни...

Насик се приближил към входа на шатрата и разбрал, че представлението вече завършва. На арената бил излязъл клоун облечен в костюм с немислима папагалска украса. Той приказвал някакви несвързани работи, бягал и скачал в кръг навсякъде, жонглирал с ябълки и веднага ги изяждал без да престава да жонглира и шумно да се смее. Като че ли на главата си той стоял повече, отколкото на краката си и било неразбираемо само това как той можел да се изхитри едновременно да бяга и скача при това. Клоунът се сбогувал със зрителите, оркестъра засвирил марш и представлението завършило. Кралят вече разбрал, че намерил мост, който ще го доведе до това, което търсил. Този мост се поклонил за последен път – като че ли едновременно на всички страни и се скрил зад завесата. Отстъпвайки настрани Насик пропуснал веселата тълпа, която спокойно излизала от цирка и влязъл вътре. Познал клоуна с лекота, макар, че този вече си бил свалил грима и се бил преоблякъл в обикновени дрехи. С опитен поглед кралят оценил лицето, очите, ръцете и осанката на този човек и разбрал, че не сбъркал. След като си разменили няколко думи, двамата излезли на улицата и се скрили в тълпата.

Двамата, както и кралят малко преди това сам, бродили по улиците гмурквайки се в потоците от хора, движещи се по улицата и се отръпвали към по-спокойни места. Техните гласове звучали ту по-силно, ту по-тихо, ту по-бавно, ту по-оживено, ту по-замислено... Лицето на краля постепенно се прояснило и изведнъж той като че ли грейнал и засиял. Благодарейки на своя спътник, той побързал да се върне в двореца и без да казва ни дума на никого, легнал да спи.

На следващата сутрин той станал по-рано от всички и започнал нещо да чертае по листове бяла хартия, да смята и да съставя някакви списъци, така че по-късно, когато слугите се събудили, той вече знаел какво да поръча на всеки от тях. Слугите били верни и изпълнителни, така че съвсем скоро те изпълнили всички указания на своя крал – кои по-големи, кои по-малки, но всичко било направено бързо, точно и безупречно. Привечер, на 9 април дворецът бил оборудван... със огледала. Огледалата били най-различни – едни големи, други – малки; едни кръгли, други правоъгълни, трети овални. Сред тях имало и прави и криви огледала. А били разпръснати навсвякъде – на най-необичайните места. Като че ли където и да се намираш там има най-малко едно огледало. Защо било нужно това? Това знаел само краля, който, като че ли, точно когато оборудването на двореца приключило, веднага забравил за него и моментално се задълбочил с ежедневните краски задачи. Никой и не забелязал как той внимателно следил принца и как радостно се усмихвал с угълчето на устните си, когато забелязвал, че във всяко едно от тези огледала Джасет виждал ту самия себе си, ту един от своите събеседници.

А пък при това принцът и не осъзнавал, че сега, всяка една минута го съпровождало изображението на неговото лице... или тил, понякога неутрално, понякога и изкривено. И разговаряйки с някого той едновременно виждал този човек – понякога отляво, а понякога от дясно, а понякога и отгоре. Отначало той не отдавал кой знае какво значение на това, а след това и забравил съвсем. И само кралят с удовлетворение забелязвал, доколко внимателно неговия син сега започвал да се вглежда в лицето на събеседника си и как много по-изтънчено реагира дори и на най-малките жестове... Принцът, без сам да разбира това се увлякъл в тази увлекателна игра и започнал самозабравено да играе на нея, вглеждайки се в себе си и в хората, все по-тънко изучавайки ги.

И Насик, наблюдавайки това, се успокоил и с предишното спокойствие в душата си се заел с кралските дела. Той знаел, че принц Джасет ще стане не само добър човек, но и мъдър управител, макар и да не бил казал и една дума за това.

А принц Джасет така и не разбрал защо някога в пролетният 9 април неговия баща сложил огледала в целия дворец. Когато му дошло времето той започнал да управлява страната под името Джасет Втори и неговото управление било отбелязано в Голямата Енциклопедия като епоха на разцвет на Брумландия.

Но това е вече съвсем друга история...

Екология
Метафори
  Буда и духовете
  Притча за човека, който изгубил себе си
  Метафора за спиране на вътрешния диалог
  Приказка за елфите
 
  Метафора за сексуално желание
  Крал и клоун
  Притча за любопитството
 
Тайни на майсторството