Научи се да се запознаваш красиво!

 
 



Метафора за спиране на вътрешния диалог

Метафора за спиране на вътрешния диалог при жената (жената изпитва само емоции).

В една далечна страна живеела лъвица. Тя живяла в голяма гора, където живели много други животни. Тази гора била обградена от едната страна с високи скали, а от другата страна имало широки реки. Аз не знам как лъвицата е попаднала там, но други лъвове там нямало. Доколкото тя си спомняла тя живеела там сама от най-ранното си детство. На нея й било много самотно – когато тя подхождала към реката тя със страх гледала към другия бряг – той бил далеч, а лъвицата много се страхувала от водата. Тя ходила до скалата и с тъга гледала нагоре – това била много висока скала и на нея започнало да й се върти свят. И така тя дълго ходила из гората и на нея й ставало все по-тъжно и по-тъжно. Но веднъж на нея й се сторило, че е почувствала нещо. Някакво особено необикновено чувство. Чувство, че скоро ще се случи нещо необикновено, вълнуващо. Тя започнала да обикаля гората от скалата до реката и не си намирала място. Безпокойството я обхванало. И изведнъж, на другия, далечен бряг, тя видяла нещо, което я развълнувало, сърцето й забило силно, някакво необикновено чувство я обхванало. Внимателно вглеждайки се, на другият бряг на реката тя видяла лъв-красавец. Той като че ли бил направен от чисто злато. Неговата могъща грива приковала нейното внимание внимание, могъщите му мускули, предизвикали трепет в нейното тяло. Лъвът също видял лъвицата и внимателно я погледнал. Мравчици пробягали по тялото на лъвицата от неговия завладяващ поглед. Лъвът гледал без да откъсне поглед от лъвицата през реката и сърцето на лъвицата биело толкова силно, че било готово да изхвръкне от гърдите й. Изведнъж лъвът скочил във водата и пръските го скрили. Внезапен ужас обхванал лъвицата. Тя застинала от страх. Тя замръзнала от страх. Но след малко, златната лъвска грива се показала на повърхността на водата. Лъвицата изпитала с нищо несравнимо облекчение – лъвът плувал по реката към нея. След известно време той излязъл на брега и се отръскал от водата. Когато лъвицата видяла лъвът толкова близко, я обхванало несравнимо възхищение. Лъвът бил великолепен. Той бил тук, до нея и искал да я спаси. Лъвът отново се обърнал и влязъл във водата, приканвайки лъвицата след себе си. Лъвицата се затресла от страх. Тя много се страхувала от водата. Но лъвът, който бил редом до нея предизвиквал в нея чувство на увереност. Тя чувствала, че той се грижи за нея, че ще й помогне в трудните минути. И тогава, преборвайки се със страха тя тръгнала с него. Те плували през реката и лъвът грижливо поддържал лъвицата. Тя плавала през реката и в нея се смесвали множество чувства – и страх пред водата и сигурността на лъвът и увереност и възхищение и още нещо. Те излезли от водата и тогава чувството на страх изчезнало, а останали увереността и възхищението от силата и смелостта на лъвът. И те тръгнали към залеза, уверени и силни. (бла-бла-бла)

(Костя Вихорнов)

Екология
Метафори
  Буда и духовете
  Притча за човека, който изгубил себе си
  Метафора за спиране на вътрешния диалог
  Приказка за елфите
 
  Метафора за сексуално желание
  Крал и клоун
  Притча за любопитството
 
Тайни на майсторството