Научи се да се запознаваш красиво!

 
 



Притча за човека, който изгубил себе си

Знаеш ли, мисля че ще ти бъде любопитно да чуеш една история, която преди време ми разказва един приятел на дядо ми, който аз наричах чичо Стоян. Той беше много мъдър човек за годините си и беше много голям поклонник на източните притчи. Много ми допадна една от тези красиви приказки и си мисля, че тя ще е много интересна и за теб. Това е приказка за един човек, който загубил... себе си.

Един ден той си вървял по пътя и изведнъж разбрал че той абсолютно нищо не знае. Ни кой е той, нито къде живее, нито къде всъщност отива, вървейки по пътя. Той се огледал наоколо, видял тези накъдрени облаци, топлото слънце, шумните линии на пътя, простиращи се от хоризонт до хоризонт и тръгнал натам, накъдето го повели неговите проницателни очи. Той вървял по пътищата на своето минало и на своето възможно бъдеще и радостта на движението се вплитала в неговите дрехи. В едно от тези свои пътешествия той срещнал един стар човек, който лежал под палещото слънце, усмихвайки се срещу поразително горещото небе... Тихо тихо той шептял на своето куче някакви стихове. Нашият герой се доближил до този старец и му предложил да го премести под дебелата сянка на едно от дърветата, които растяли до прохладния кладенец. Старецът отказал. Дядо, а защо страдаш тук вместо да отидеш да си починеш там. Разбери синко – започнал старецът – това, което е страдание за теб, е най-висшата наслада за мен. 30 години лежах на легло, покосен от страшен недъг. И това така ми омръзна, че веднъж помолих своите богове. О, богове, дайте ми последна радост в живота, радостта да гледам този свят не от прозореца на своята спалня, а сам със своите собствени очи, да почувствам този вятър със своята кожа, да слушам шумоленете на листата със своите уши. И боговете чуха молбата ми. Единствената молба, която те имаха към мен беше да създам песен за всички стихии в която да се съчетаят плача на вятъра, спокойствието на земята, енергията на огъня и мъдростта на водата. И тази песен, аз току-що приключих да съчинявам. Разбрах че в този живот има само едно дело на което можеш да се посветиш – на себе си. Аз направих това, желая успех и на теб. И старецът умрял в ръцете на нашия герой. А героя така и не спомнил себе си. Той останал в паметта на хората като великия учител, без име, който учил хората да решават проблемите си така като че ли не знаеш дори това как се казваш. Той учил хората да се доверяват на своето сърце и чувства и умрял като велик майстор.

Екология
Метафори
  Буда и духовете
  Притча за човека, който изгубил себе си
  Метафора за спиране на вътрешния диалог
  Приказка за елфите
 
  Метафора за сексуално желание
  Крал и клоун
  Притча за любопитството
 
Тайни на майсторството