Научи се да се запознаваш красиво!

 
 



Буда и духовете

Знаеш ли историята за това, как Буда достигнал просветление? Обикновено казват, че след дълъг период обучение и постигане на мъдрост, царя Шака-Муни дошъл една вечер на брега на ручея и се заклел, че няма да си тръгне от неговия бряг преди да изпита просветление. В този момент това се случило и той станал Буда...

В действителност, това е само една легенда, а в нея има само част от истината. В действителност работата стояла малко по-различно – по-просто в нещо, по-сложно в друго. Нашият цар наистина пристигнал тази вечер на брега на ручея. И там той наистина търсил просветление... Както между другото и на всяко друго място... Но това, което го вълнувало тогава е било как да съвмести цялото това огромно количество знания, идеи, впечатления и образи, които се натрупали през годините обучение, в една малка (както той тогава мислил) човешка душа.

... Собствено казано, ручеят с нищо не е било по-добро от някое друго място, за да се размишлява за това. Но пък и не било по-лошо! Царят седнал до мирно течащите води и наистина дал клетва – да разбере какво да прави по-нататък, колкото и непонятно да му е било решението.

И ето че тук започнало да се случва удивителното. По-точно, непосветените биха сметнали това за удивително, а за царя то било вече привично – когато дадеш обещание, Привидението започва да работи в твоя полза...

На брега на ручея започнали да се появяват духове. Това били духовете на земята и водата, на въздуха и огъня, на метала и дървото... Всеки от тях идвал от своя страна на светлината. Вече само с това те открили на човека малка тайна: след тях били духовете от Север, Запад и Юг, но нямало нито един от Изток. Човекът разбрал, макар и винаги да е смятал (дори и без да осъзнава това), че живее в центъра на мирозданието, че той е на Изток. Ние сега това го знаем, но какво е било да се разбере това преди две и половина хиляди години?

Всеки посетител носил нещо на Търсещия съобщение, и, оставящ го да звучи в сгушения полумрак, се отдалечавал. Първи се явил дух от Севера, обявявайки:

- Какво от знанията Ти би искал да вместиш в своята душа първо?..

И докато неговия смутен силует се стапял зад плоската вода, пристигналия дух от Юг заявил:

- Нима твоя ръст или широчината на раменете ти са способни да ти попречат да разбереш това, което е важно за теб?..

И не успели тези думи да отзвучат, когато те се смесили с известието на духа от Запад:

- Готвейки се за далечен път, и бидейки ограничен по отношение на размера на багажа, не взимай със себе си медни монети, вземи златни!..

Минали няколко минути и във въздуха завибрирали звуците на фразата, произнесена от следващия дух от Юг:

- Ако твоето сърце се стреми към просветление, защо да безпокоиш Безкрайното с жалби и стонове?..

- И как, достигайки просветление, ти ще разбереш, че си пристигнал?.. – го поддържал дух от Север, от думите на който вниманието на царя било отвлечено от следващия гост от Запада:

- Спомни си: когато Ти учеше от чуждоземците техния език, нима Ти се е наложило да си сменяш дрехите с по-просторни?..

И като че ли бързайки за някъде, буквално изстрелял се във въздуха, преминалият от Юг дух:

- Колкото и да му е трудно да разбере мардите по пътя, този който има намерение да върви срещу слънцето, си струва да положи усилия за това!..

- Да – догонвайки го, мечтателно съобщил дух от Север: - този който пише Книгата на Съдбата, няма кога да се занимава с Твоята съдба, ако постоянно записва Твоите сложности!..

Тези думи, като че ли извели човека от съсредоточеност – той или се загрижил за съдбата на Този, Който Пише, или се развеселил над неговите трудности... От тези размишления го отвлякъл посланика от Юг:

- Ей така Ти ще загубиш целия твой срок на тази Земя в безплодни опити да подредиш това, което не си пасва... Това ли искаш Ти?..

Човекът вдигнал глава, за да отговори, но този който задал въпросът вече го нямало. Вместо него от тъмнината го изучавал, без да се показва дух от Запад. Минала минута... Друга... Трета... Като че ли разбрал нещо, невидимия съобщил:

- Забрави знанията!.. защо мислиш за душата си?... Същността на въпроса е в това, какво Ти искаш да кажеш на този, който утре ще Те пита!..

Следващите думи отново ги донесъл вятъра от Север. С нежни докосвания той шептял:

- Ти мислиш, че ти е необходимо да разбереш нещо, което е известно на другите?.. Може би... но най-вероятно следва да измислиш нещо, което ще го разберат след това!

А следващият дух от Юг се явил във вид на ярки, разноцветни искри:

- Ние, духовете, се занимаваме с това, че подреждаме и объркваме, всеки ден... Знаеш ли защо?.. Ние получаваме удоволствие от това!..

Когато тези искри изгаснали, нощта станала съвсем черна, и царят останал съвсем сам.

Не можем да кажем, че той всичко веднага разбрал – легендата тук преувеличава. Почти през цялата нощ до сутринта, неговите мисли се преливали с думите на духовете, подреждайки ги в мозайка. Но това в което легендата е права – това е, че не било необходимо чак толкова време за това. Само една нощ изменила много, и човека, на разсъмване, повдигнал крак и измил се в ручея, бил вече Буда...

Автор: Стас Уколов

Екология
Метафори
  Буда и духовете
  Притча за човека, който изгубил себе си
  Метафора за спиране на вътрешния диалог
  Приказка за елфите
 
  Метафора за сексуално желание
  Крал и клоун
  Притча за любопитството
 
Тайни на майсторството