Методика: Небостъргач

Да, дълго ръцете ми не стигаха да пробвам прелетялата от тук методика и още по-дълго – да напиша за резултатите. Но по-добре порно, отколкото никога (с)

По същество:

Методиката работи, при което работи много добре (най-вече при мен). Това, което особено ме радва е бързата усвояемост и абсолютната универсалност – може да се премести по-надалеч практически всеки комплекс, чувство и т.н. (а може и обратно – да се придобие всяко качество) и за това не си стува да си блъскаш главата над това как да промениш нещо в метода – това е моят небостъргач и аз правя в него всичко, което искам...

Главното – необходимо е ясно да се разбере от какво искаш да се избавиш/ придобиеш, така че това да е максимално кратко формулирана цел.

Как правих аз: (но това е само образец – метода е много гъвкав!). Определям целта на това за което ще вляза в сабж, ясно и конкретно определям качеството, подлежащо на въздействие. Затварям очи. Подхождам към огромна сграда, гледам я отгоре надолу, усещам нейната капиталност и мощ, насочвам тези мисли в тази посокя, че да, тази сграда е толкова огромна и мощна, буквално те притиска, но това е моя сграда, тази сграда е моят свят, моето подсъзнание. Едва почувствал прилив на положителна енергия, боже, с такава мощ какво ли не можеш да направиш... влизам в моя сабж, взимам връзка ключове. Вътре съм само аз – Стопанинът на всичко това. По-нататък се прави следното: вървя към онова “сърце на сабжа” – нещо, което играе ролята и на централен процесор и на блок за захранване и още дявол го знае какво... В общи линии нещо като смес от съзнание и подсъзнание, разум и чувства. “Зареждам” енергия от този източник и като че ли получавам одобрение за поправка на интериора. И наистина, трудно е да се опише с думи, но пред мен като че ли се разтваря картата на моето подсъзнание, и аз разбирам къде се намира онова място, където лежи моят комплекс.

Качвам се в асансьора, вече знаейки на кой етаж отивам, но преди това просто малко се разхождам по другите етажи, след това отивам на необходимият ми (интересно, че нито веднъж досега не ми се е налагало да слизам в мазето – не ме влече, дори обратното).

И така, аз съм на необходимия етаж – подхождам към нужната врата, на нея има табелка с името, по повод на което аз съм и собствено тук и влизам (ето къде влиза в работа краткостта на формулировката), отвърям вратата с ключ и влизам. По-нататък всичко е индивидуално и зависи от това “нещо” – асоциативно различни интериори, стаи, различни визуалзации на “нещото”, различни методи на въздействие срещу него.

Но същността на тези въздействия е една: при заглушаване на качеството неговото материализирано въздействие се унищожава, остатъците, ако има такива се изхърлят отвъд пределите на сабжа (може да е малко неекологично по отношение на себе си, но кой може да ми попречи при подредбата в моя небостъргач да си намеря дубликат?). При развитие на определено качество то като че ли се събужда и се включва в интериора. Тактиката на тези въздествия, повтарям е разнообразна и индивидуална) По време на въздействието (втори тип) е важно да се потопиш в обработено състояние, да се проникнеш от него. При първият тип трябва, обратно решително да изхвърлиш ненужните неща, да изпиташ чувство на победа, победа над своите хлебарки.

По-нататък излизам от стаята и поглеждам какво съм направил или зачерквам надписа на табелката или освежавам/подобрявам наличната. Ако е необходимо сега можеш да се съобразиш с това, че ти сега си сам и да бъдеш в различни ситуации, които способстват за проявлението новото качество, да изиграеш няколко сцени да се усетиш в своята кожа). Това е, спускаш се надолу, оставяш крлючовете на масата, излизаш от сабжа, известно време още гледаш към него, но вече без особени емоции, идвайки в обичайно състояние. Отхождам от него постепенно, държа сградата в полезрението си. Тя изчезва зад хоризонта...

Това е, отварям очи. Резултатите може да имаме още на следващия ден и то като че ли не лоши.

Автор: Anton Podlesnykh