Разрив на отношенията

Съществува ли (не теоретически, а от “световния опит”) такава степен на дълбочина в разрива на отношенията, след която вече е невъзможно да се възстановят тези отношения по никакъв начин? С други думи, има ли причина, поради която вече никога не се опитват да възобновят отношенията след нещо, в зависимост от това по какъв начин се е случило това.

Някой чертал ли е графика? Сигурно не, но чисто емпирически аз пресмятам и ако по оста Х сложим степента на дълбочина на разрива, а по оста У вероятността да се възстановят отношенията, то на мен ми се струва, и аз съм сигурен в това, че получената графика ще напомня най-много за... кривата на търсенето и предлагането, където по оста Х е цената на стоката, а по оста У – е степента на търсене. Феномен? А може би не, ако се замислиш. Хайде да мислим! Може би при построяването и планирането на отношенията със субекта (момичето), можем винаги да се ориентираме по тази и по други емпирични графики: ще предизвика ли моето предложение в дадения обем и качество необходимото търсене? А какво количество търсене ще предизвика то? А какво искам аз? А може би ще ни се отдаде да пренесем цялата икономическа теория върху любовно-междуполовите отношения и тогава на всички ни ще стане по-просто?

Може да се предположи, че в отношенията между мъжа и жената винаги се образува един своеобразен психологически пазар, където има цена, търсене и предлагане. Икономистите отдавна са доказали, че пазарът е жив, докато на него има равновесие. Когато равновесието е нарушено – пазара рухва. Равновесието трябва да е в по-широк смисъл естествено, сега, например, става ясно, защо много двойки живеят като постоянно се карат, обаче живеят така години наред и не могат да живеят един без друг – те се взаимоуравновесяват, тя е гадост и той е гадост, но иначе не може: ако той, например спре да отговаря на гадостите – настъпва срив на пазара. В общи линии, ако при вас нещо във взаимоотношенията не се получава, то е необходимо да помислите, накъде е “тръгнала” вашата крива и какво и как трябва да се направи, за да се възстанови равновесието. От друга страна, може да се проанализират продължително съществуващите двойки, дори и най-странните и да се изведе – кое какво уравновесява, напълно е възможно хората да уравновесяват своите взаимоотношения с не винаги еднакви неща. Така също може да се изясни защо и поради какви причини понякога е необходим черен пазар (изневярата), влиянието на когото винаги се отчита при построяването на икономическите модели и защо понякога наличието на черен пазар води до крахът на “белия”, а тъй като той сам по себе си не възниква, а се появява само тогава, когато на “белия” пазар нещо не е наред и “белият” пазар допуска съществуването на черния.

Колко красиво, например, би изглеждала теоремата на Коуз-Стиглер по отношение на междуполовите отношения: при нулеви трансакционни загуби и ясно установяване на правата на собственост, независимо от това как тези права са разпределени между икономическите (да се чете “полови”) субекти, частните и социални загуби ще са равни. Какво ще кажете, а?

Автор: Michael Cheremisinov